Подготовка за матури и БЕЛ

БЕЛ, 12 клас, 7 клас, матура

Подготовка БЕЛ

Подготовката по БЕЛ често влиза в полезрението на родители и ученици, когато настъпи моментът за изпитите след 4, 7 и 12 клас. Истината е, че подготовката по български език и литература е дълъг процес, който изисква систематичност и постоянство.

В Класната стая на Ралица следваме принципа, че грамотността и умението да се изразяваме на собствения си език е важна основа за външното оценяване, за матурата, а и за студентския и професионалния ни живот. Затова държим да дадем на нашите курсисти най-доброто и най-новото от материала. Винаги сме в крак с промените в учебните програми и избираме работещите подходи, за да постигнем резултати. Ние не просто минаваме материала, ние го упражняваме, тестваме, проверяваме.

Как учим?

Надграждаме

Усъвършенстваме

Успяваме

 

Занятията по БЕЛ за всеки един клас е разделено на три компонента: езикова подготовка, работа с литературни произведения, работа по създаване на текст: отговор на литературен въпрос, съчинение-разсъждение, есе, преразказ. Важно е за децата от всеки един клас да могат да изразяват разсъжденията си в писмена форма.

В началото на учебната година и в началото на втори срок сформираме групи за подготовка по БЕЛ за 7 клас и за 12 клас. Свържете се с нас за повече подробности.

Предлагаме и възможността да започнете да се подготвяте за матурата след 12 клас още от 11 клас. Нашите методисти препоръчват по-ранната подготовка като по-удачна от гледна точка на разпределяне на задачите, върху които трябва да се работи и на самата матура.

В помощ на зрелостниците: падежни форми

Знаете ли, че българският е единственият славянски език, който исторически преминава от синтетичен в аналитичен? Това значи, че докато в старобългарски е съществувала падежна система, която е определяла окончанията на имена и местоимения, то днес, в новобългарски, падежи почти не се използват или са архаични форми. Разбира се, има изключения. Някои местоименни форми пазят падежни форми в мъжки род единствено число.

При въпросителното местоимение „кой“ (за лица и предмети) са запазени три падежни форми:

Именителен падежкой

Винителен падеж: кого

Дателен падежкому

Как и кога се използват тези форми? Много просто, формата за именителен падеж се използва, когато местоимението играе ролята на подлог в изречението. Например:

Кой ти каза? Кой е това? Кой го направи?

Когато местоимението се използва в ролята на пряко допълнение в изречението, тогава се употребява винителната падежна форма. Например:

Кого повикаха? Кого от учениците наказаха? (Тук подлогът се подразбира: Кого наказаха те?, „те“ е подлог.)

Грешно е да кажем: Кой наказаха?, защото питаме за допълнението, а не за извършителя на наказанието – „те“.)

Форма за дателен падеж използваме, когато се налага употребата на непряко допълнение. Например:

Кому издаде тайната?

Подлогът е „ти“, тайната е прякото допълнение, а „кому“ непрякото допълнение.

Понеже на много от съвременните носители на езика им е трудно да разграничат прякото от непрякото допълнение, вместо дателната форма се предпочита съчетанието предлог + винителна форма. Тоест, вместо „кому“, казваме „на кого“.

Така стигаме до простото правило за употребата на падежните форми. Ако се чудите, „кой“ или „кого“ да използвате, запомнете следното: щом има някакъв предлог „с“, „на“, „в“ и т.н. използвайте „кого“, „когото“, „еди-кого“, „някого“, „никого“, „всекиго“.

С кого ще ходиш на мача? – правилно           С кой ще ходиш на мача? – грешно

На никого не съм казал! – правилно               На никой не съм казал! – грешно